Постинг
09.10.2013 08:41 -
За шипките и хората
Автор: miasoul
Категория: Други
Прочетен: 1195 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2013 08:48
Прочетен: 1195 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 09.10.2013 08:48
Шипкобер. Октомври. Гора, кънтяща от цветове, в които слънцето захласнато се къпе. Стъпваш в шумоляща палитра и попиваш ли, попиваш. Багрите, небето, топлото по кожата, топлото под кожата, тихото, покоя...
Тук-там някой трън напомня да си нежен с храста му. Той ще ти даде шипчици за мармалад, ти ще му благодариш като не чупиш крехките му клони.
Късам дребните червени плодове един по един. Има си пиниз. Ако го знаеш, лесно се берат. Аз го знам – от училище всяка есен ни пращаха за шипки.
Късам и си мисля колко много слънце, въздух, земя, вода, колко много живот има във всяко плодче. Колко дълго е пило от лъчите, вятъра, дъжда и пръстта, за да събере безценната си дозичка живец...
Сепва ме рев на бензинов двигател. Пътят е на десетина метра оттук. Малко са. Шумът се просмуква в мен, след него и миризмата.
Гледам шепата шипки в торбичката – всичките от тоя храст, имал неблагоразумието да пусне корен близо до шосето – и си представям как ден след ден са расли с неизбежната доза вреднотии, обслужващи човека.
Като всички нас.
Гледам след колата и си мисля, че пътищата приличат на кръвоносни съдове, по които хората системно изливат отрова в организма на земята. Собствената ни.
.jpg)
Снимка от http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-tialo/shipki-za-zdrave-i-krasota-4628361
Тук-там някой трън напомня да си нежен с храста му. Той ще ти даде шипчици за мармалад, ти ще му благодариш като не чупиш крехките му клони.
Късам дребните червени плодове един по един. Има си пиниз. Ако го знаеш, лесно се берат. Аз го знам – от училище всяка есен ни пращаха за шипки.
Късам и си мисля колко много слънце, въздух, земя, вода, колко много живот има във всяко плодче. Колко дълго е пило от лъчите, вятъра, дъжда и пръстта, за да събере безценната си дозичка живец...
Сепва ме рев на бензинов двигател. Пътят е на десетина метра оттук. Малко са. Шумът се просмуква в мен, след него и миризмата.
Гледам шепата шипки в торбичката – всичките от тоя храст, имал неблагоразумието да пусне корен близо до шосето – и си представям как ден след ден са расли с неизбежната доза вреднотии, обслужващи човека.
Като всички нас.
Гледам след колата и си мисля, че пътищата приличат на кръвоносни съдове, по които хората системно изливат отрова в организма на земята. Собствената ни.
.jpg)
Снимка от http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-tialo/shipki-za-zdrave-i-krasota-4628361
1.
martiniki -
ех, вредител си е човекът и по шипки, и по пътища, по цялата ни многострадална планета...
09.10.2013 08:49
09.10.2013 08:49
където мине - трева не никне(е, никне, но такава е приказката)
Много шипкови храсти растат в изкоренените лозя, аз така успявам по-навътре от пътя да набера
цитирайМного шипкови храсти растат в изкоренените лозя, аз така успявам по-навътре от пътя да набера
благодаря, martiniki, черпя те чаша шипково вино :)
цитирай
