Постинг
09.07.2014 12:42 -
Следградушно от една аграрна Дулсинея
Откакто станах "аграрна Дулсинея" (Жорова реплика), наблюдавам с гордо БЛАГОГОВЕНИЕ как природата си намира начини да оцелява. Наесен гледаш - фиданката за опело. Обаче коренчето живичко и напролет, вярваш-невярваш на очите си, пуснало филиз и с всички сили се протяга към слънцето. С всички сили се бори да живее. С бурите, сушата, плевелите, вредителите...
А най-гадният вредител кой е? Хората, кой.
Двайсет и кусур години минаха, откак един урок по биология ме светна как човечеството ДРЪЗНОВЕНО трови собствения си Създател. Как погубва единствения си дом. Бях бясна и потресена. Сега съм тъжна и потресена, че през тези двайсет и кусур години учените още спорят с ни-лук-ял-ни-лук-мирисалите политици, индустрии и други планетоубийци има ли, аджеба, човекът пръст в екологичната агония, или тя си се случва на своя глава, по лични причини.
Различна вина носим.
Някои участват в безумието съзнателно - "Животът е тук и сега, капиш? Ако аз не го изживея трупайки колкото може повече пари, друг ще го направи вместо мен."
Други участват от глупост: не им се вярва, че баш през царуването (патки-пасенето) на нашето поколение или това на децата ни на природата ще й писне да ни търпи простотиите и ще ни ЗАТРИЕ В ИМЕТО НА ЖИВОТА. Нейния и на всички останали, дето си въобразяваме, че са създадени специално за наша угода.
Разбира се, винаги е имало и осъзнати люде, които обичат МАЙЧИЦАТА си и водят донкихотовски битки срещу човешката алчност.
Както и такива като нас - отживелите аграрни Санчопансовци и Дулсинеи, дето не искат много и не искат даром, а само плодовете (и зеленчуците) на собствения си труд, положен с благодарност, обич и преклонение.
За жалост виновните, пасивните и грижовните накрая ще плащат поравно.
А най-гадният вредител кой е? Хората, кой.
Двайсет и кусур години минаха, откак един урок по биология ме светна как човечеството ДРЪЗНОВЕНО трови собствения си Създател. Как погубва единствения си дом. Бях бясна и потресена. Сега съм тъжна и потресена, че през тези двайсет и кусур години учените още спорят с ни-лук-ял-ни-лук-мирисалите политици, индустрии и други планетоубийци има ли, аджеба, човекът пръст в екологичната агония, или тя си се случва на своя глава, по лични причини.
Различна вина носим.
Някои участват в безумието съзнателно - "Животът е тук и сега, капиш? Ако аз не го изживея трупайки колкото може повече пари, друг ще го направи вместо мен."
Други участват от глупост: не им се вярва, че баш през царуването (патки-пасенето) на нашето поколение или това на децата ни на природата ще й писне да ни търпи простотиите и ще ни ЗАТРИЕ В ИМЕТО НА ЖИВОТА. Нейния и на всички останали, дето си въобразяваме, че са създадени специално за наша угода.
Разбира се, винаги е имало и осъзнати люде, които обичат МАЙЧИЦАТА си и водят донкихотовски битки срещу човешката алчност.
Както и такива като нас - отживелите аграрни Санчопансовци и Дулсинеи, дето не искат много и не искат даром, а само плодовете (и зеленчуците) на собствения си труд, положен с благодарност, обич и преклонение.
За жалост виновните, пасивните и грижовните накрая ще плащат поравно.
Няма коментари
