Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2014 11:50 - Вяра
Автор: miasoul Категория: Други   
Прочетен: 1745 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 25.12.2014 11:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

"Истинската религия е в сърцето.”

Кашмирска поговорка

 

Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.

В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.

В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото.

Остава ми да се отскубна от най-пленителната неистина – удобното самозалъгване. Всеобщ любимец. Сладкодумен симпатяга. Казва ти каквото искаш да чуеш, крепи те с обещания, успокоява страховете ти. По-леко се живее с него.

Предпочитам осъзнатото пред лекото. Нали съм оптимист, все си мисля, че истината ще се окаже красива. Или поне добра. Че всичко има смисъл. Дори не питам какъв: достатъчно ми е да вярвам – отвъд съмнение, – че смисъл има.

Ето в какво вярвам отвъд съмнение, иначе казано знам.

Знам, че ми е поверена една ефирна живинка. Безплътна и неотлъчно моя като сянката ми, но топла и светла. Тя е топлото и светлото в мен. Мъничка, а необятна. Крехка, а жилава.

Знам, че й харесва да я наричам душа.

Усещам как набъбва от гордост, когато съм щедра. И от щастие, когато съм благодарна.

Смехът я пречиства. Сълзите също.

Прегръщам ли, превръща се в море от умиление, надига се в гърдите ми, разлива се по ръцете ми и плиска целувки по кейовете на сгушения в мене пристан.

Обичам ли, разпъпва се и избуява. И замирисва на вечност.

Тя ме прави човек в добрия стар смисъл на думата. Прави ме част от човечеството в най-чистия му вид – такова, каквото е по призвание: огромна пищна градина от живинки, създадени да цъфтят едно от друго в сезони на взаимност. Или да вехнат в самота.

Знам, че душицата ми обожава, когато спра да тичам, укротя времето в мен, умълча бремето в мен, затворя очи и се вгледам току зад тънката ми граница, и разкъсам с поглед паяжините на егото, пластовете маловажности, коричките кал, с която светът ме е замерял, и най-сетне открехна прозорчето към родното й място. Невъзможно красиво. Безбрежие от приглушен лазур. Очите ми утихват, утолени; гърдите ми вдишват простор. Душата ми е в покой. У дома. Там

тревогите стават лечими,

копнежите докосват сбъдването си,

щастието е фундаментално свойство на живота,

а човещината осмисля всичко.

Там ме срещат благите като милувка погледи на татко, дядо и другите отърсени от плът любими хора. От тях знам, че душите не умират.

Това там е и място, и време. Всъщност безвремие.

Начало и край, слети в безкрайност.

Първопричина и цел. И равновесие.

И смисъл. Смисълът.

Знам, че му харесва да го наричам господи

Миа Сердарева, "Светлоглед"



Тагове:   Бог,   Вяра,   душа,   човечност,   смисъл,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vilish - Честито Рождество!
26.12.2014 00:38
С пожелание за светли празнични дни, усмивки и топлина ! :)

цитирай
2. miasoul - Благодаря, vilish!
26.12.2014 09:29
Честито Рождество и на теб!
Здраве, Обич и Човечност!
цитирай
3. yohnny - Много хубаво, Миа.
26.12.2014 20:16
Много хубаво, Миа.
цитирай
4. miasoul - Yohnny,
27.12.2014 20:48
Благодаря, че си прочела!
цитирай
5. martiniki - Хей, Миа,
23.01.2015 09:18
потърсих и намерих книгата ти...Чела съм те в блога и си мисля, че ти имаш точно такъв - светлоглед, светлогледа си и талантлива! Ще проверя по книжарниците, но искам и автограф! Ако има такава опция - ще ти пратя адрес:)
цитирай
6. miasoul - мартиники,
25.01.2015 15:35
трогната съм от вниманието! с радост ще ти изпратя книжка с авто... с посвещение. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miasoul
Категория: Изкуство
Прочетен: 95587
Постинги: 54
Коментари: 169
Гласове: 484
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930