Постинг
03.09.2014 10:55 -
Тази плашеща цифра 40
Автор: miasoul
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1470 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2014 10:55
Прочетен: 1470 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 03.09.2014 10:55
40тият ми рожден ден - колкото повече наближава, толкова повече ме въодушевява.
Разбира се, това е просто цифра, която ме определя като човек не повече от ръста, килограмите и номера на обувките ми, но е такава една кръгла и солидна, та ме тегли към равносметка.
Противно на преобладаващата нагласа, не гледам назад с носталгия. Сериозно ли някой би се върнал обратно към зависимостта от чуждо одобрение, към лутането в търсене на призвание или към наивното очакване някой друг да ни направи щастливи?
(Вярно, някои хора прескачат тоя етап преди 40, други пък си остават на него докъм 65+: още едно доказателство, че възрастта е просто цифра.)
И не защото имам нужда да се самоубедя, а заради приятелите ми, които се плашат от порастването, ще направя аналогия с музиката:
Ние от реколта 1974, например, сме родени заедно с Never never gonna give you up на Barry White и сме се създавали като личности паралелно с правенето на великите песни на Metallica, Nirvana, U2, Whitney Houston,Madonna, Soundgarden, R.E.M, Pearl Jam. Тия парчета са съществували достатъчно дълго, за да могат да се нарекат ЗНАЧИМИ. За разлика от съвременните "тракове". Не че са лоши, но им трябва време, трябва им история, за да се отсеят хитове от еднодневки.
Ние това време сме го имали.
Знаем кои сме, какво искаме и колко струваме.
На мен моментът ми изглежда идеален - вече знаем и още можем.
И така поне в следващите 40.
Разбира се, това е просто цифра, която ме определя като човек не повече от ръста, килограмите и номера на обувките ми, но е такава една кръгла и солидна, та ме тегли към равносметка.
Противно на преобладаващата нагласа, не гледам назад с носталгия. Сериозно ли някой би се върнал обратно към зависимостта от чуждо одобрение, към лутането в търсене на призвание или към наивното очакване някой друг да ни направи щастливи?
(Вярно, някои хора прескачат тоя етап преди 40, други пък си остават на него докъм 65+: още едно доказателство, че възрастта е просто цифра.)
И не защото имам нужда да се самоубедя, а заради приятелите ми, които се плашат от порастването, ще направя аналогия с музиката:
Ние от реколта 1974, например, сме родени заедно с Never never gonna give you up на Barry White и сме се създавали като личности паралелно с правенето на великите песни на Metallica, Nirvana, U2, Whitney Houston,Madonna, Soundgarden, R.E.M, Pearl Jam. Тия парчета са съществували достатъчно дълго, за да могат да се нарекат ЗНАЧИМИ. За разлика от съвременните "тракове". Не че са лоши, но им трябва време, трябва им история, за да се отсеят хитове от еднодневки.
Ние това време сме го имали.
Знаем кои сме, какво искаме и колко струваме.
На мен моментът ми изглежда идеален - вече знаем и още можем.
И така поне в следващите 40.
не е кой знае какво, реколтата ми е малко по-стара (не твърдя, че е по-добра;)
Аз още на 35 бях решила, че съм изкачила хълма и вече се спускам, но не е точно така - пак има катерене:)
Поне още 40!
цитирайАз още на 35 бях решила, че съм изкачила хълма и вече се спускам, но не е точно така - пак има катерене:)
Поне още 40!
че има още много за катерене и винаги ще има.
и слава богу - щом се катерим, значи се движим в правилна посока - нагоре :)
прегръдка!
цитирайи слава богу - щом се катерим, значи се движим в правилна посока - нагоре :)
прегръдка!