Чеша се аз зад ухото и се чудя. Значи, преди пет минути се наяде и напи. Водих я на двора, не ще. Все ми се гали в краката, мяучи умолително и ме гледа отдолу нагоре с ей такива очища.
А сега де! Мисля си, децата като бяха малки, и те така понякога: сити, напити, гащите сухи, пък реват. Млъкнат чак като ги вземеш на ръце. Е, това е коте, не е бебе. Ама знаеш ли?
Нали от опит глава не боли, сложих Маце на коленете ми. То хайванчето само това чакало! Сви се на „С” – най-блаженото „С” на планетата, честно – и включи моторчето. Вдишва и бръмчи, издишва и бръмчи. Погалих го леко по гърбенцето, то затвори очи и изпадна в нирвана.
Нирваната е заразна, да знаете! Само като видиш някой в това състояние, и лицето ти някак омеква, устата самичка се огъва в усмивка, главата на своя глава се накланя встрани, а гърдите отварят тайна вратичка и те лъхва блаженство...
Ееееех... Бях забравила, че домашните животинки носят и такава зараза.
Ще взема да стана полиглот. Вече знам кучешките, хамстерските, морскосвинчешките и котешките изрази за „дай малко нежност”.
Де да беше толкова лесно и на човешки...
Тагове: