Синът ми е различен. 
1. Мрази чалга.
2. Боядисва си косата в ярки цветове.
3. Има пиърсинг на устната.
Първото е крайност. Хората се кефят на различни неща. Стига да не пречат на другите, няма лошо. 
За другите две го подкрепям. Вече двайсетина години в тая държава е позволено да изразяваш индивидуалността си както намериш за добре (в рамките на закона).
Отдавна знам, че много момчета демонстрират открито, често агресивно раздразнението си към него. Без да ги предизвиква. Само защото изглежда по-иначе.
Днес разбирам, че напоследък и възрастни хора го обиждат по улиците. Без да ги предизвиква. Само защото изглежда различно.
А аз се чудех защо се държи сякаш е във война с целия свят.
Хора, ЗАМИСЛЕТЕ СЕ! Да си различен е СМЕЛО, особено когато си заобиколен от тесногръдие. Различните и смелите, на тях разчитаме да бутат света напред, да го опъстрят и променят. Да слагаш етикети е ПОВЪРХНОСТНО! Червената коса не прави момчетата гейове, твърдата музика не ги превръща в престъпници. 
Критикуването НЕ ни издига в очите на другите. Напротив, прави ни дребни! Меко казано.
Гордея се със сина си, защото е добричък, щедър и смел. И горд. И различен. Остава да го науча на толерантност.
Добре би било всеки да научи децата си на същото. 
Тая държава няма да се оправи, докато не спрем да се нараняваме един друг.

чрез червена коса най-малкото не е психически стабилен.
Възрастните хора не винаги критикуват, понякога и съветват. И не винаги грешат.
Сигурно се опитват да му помогнат на детето да намери индивидуалността си вътре в себе си, защото външната показност говори единствено, че вътре нещо сериозно липсва.

или вкуса си за най-добрия, или разбиранията си за единствено верни, е проява на ограниченост.
Според мен момче, което изразява себе си чрез червена/синя/руса коса е смел индивидуалист.
В един цитат, с който съм много съгласна, се казваше, че трябва да научим децата си КАК да мислят, а не КАКВО да мислят.
Защо не КАК да се изразяват, а не КАКВО да изразяват. Ако децата са наши копия, светът винаги ще си бъде посредствен и скучен.

Жалко, че само червената коса ви е направила впечатление от цялата публикация.
Основната тема беше толерантност.
Все пак благодаря, че сте отделила време, за да споделите мнението си.

но няма как да съм толерантна към червена коса у мъж. Това не е естествен стремеж за себеизразяване, а жаден вик за помощ, с който младия човек моли да бъде забелязан.
Защо вика така?
Какво не му достига?
И накъде ще го избие?
Това са моите въпроси, когато видя такъв млад човек, и няма как да съм толерантна, защото проблема тук не изисква разбиране, а помощ.
Защото той може да застраши мен и моите деца.
Иначе разбирам какво искате да изразите, но не смятам за подходящо да ви подкрепям. Смело е да си различен, съгласна съм, повърхностно е да слагаш етикети, съгласна съм, критиката често е неуместна, съгласна съм... чудесни извони,но не и към описаната ситуация.
Обърнете повече внимание на детето си, то плаче за помощ и внимание.

е хубава дума... дано все повече хора да го осъзнаят...
а да си различен, е нещо чудесно... и за добро..

повечето хора избират да са прилично сиви, да се смесят с фона, да не изпъкват...цветното петно винаги дразни повечето очи, усещам го почти ежедневно, макар вече да съм прилично сива - поне отвън

нещо, което запомних - робството държи малцина, мнозина се държат за него - има връзка

на mariniki за нежната подкрепа,
на martiniki за цветния коментар и ценните думи за робството,
на cvetanas за загрижеността.
хубаво е да си различен. сега като се замислих, още по-хубаво е, че сме различни.

... на избор и на уважение. Ако не сме способни да разберем, можем поне да сме толерантни и да не си служим с определения, да не "сочим с пръст" ! Никой не знае какво другият носи в душата си ...
Поздрави! Хубава вечер! :)