Постинг
05.03.2014 11:18 -
Може!
Бабчо пак я взеха в болницата. Нищо страшно - да е под наблюдение. Аз придвижвам документите по приемането. Иначе казано, стоя пред един кабинет с болничното й досие под мишница и чакам. Дълго. Преди това чаках пред други два кабинета. След това ще чакам пред още два.
Потискащо е. Хора много и все болни. Отвсякъде чувам страшни думички: лъчетерапия, тумор, карцином... Хващат ме за гърлото и стискат, стискат...
Имам избор как да си прекарам чакането: мога да псувам живота по майчина, бащина и партийна линия; да се ядосвам за изгубеното време; да беснея срещу здравната система и безумиците по клиничните й пътеки... или да благодаря - тихичко и трогнато - за обстоятелството, че съм единственият човек в този коридор, който не е водил лична битка с рак. И децата ми също. И Жо. И майка ми, сестра ми, приятелите ми.
Веднъж някой ми каза: "човек не може да избира как да се чувства".
Ето че може.
Потискащо е. Хора много и все болни. Отвсякъде чувам страшни думички: лъчетерапия, тумор, карцином... Хващат ме за гърлото и стискат, стискат...
Имам избор как да си прекарам чакането: мога да псувам живота по майчина, бащина и партийна линия; да се ядосвам за изгубеното време; да беснея срещу здравната система и безумиците по клиничните й пътеки... или да благодаря - тихичко и трогнато - за обстоятелството, че съм единственият човек в този коридор, който не е водил лична битка с рак. И децата ми също. И Жо. И майка ми, сестра ми, приятелите ми.
Веднъж някой ми каза: "човек не може да избира как да се чувства".
Ето че може.
Няма коментари