Постинг
23.10.2012 14:47 -
Самолетни мисли
...В главата ми се кълби любопитна идея: тук горе слънцето огрява целодневно. Ако си стъпил на земята, обаче, облаците често го крият от поглед. И ако се случи дълго да го крият, а ти вярваш сляпо на очите си, оставяш ги да те убедят, че небето свършва до надвисналото сиво. Здравият разум се опитва да ти припомни, че облаците просто пречат на светлинката да стигне до теб, но никога не са имали властта да я унищожат. Ако можеше да погледнеш няколко часа, дни, най-много две-три седмици напред – или дванайсетина километра нагоре, – щеше да се убедиш, че слънцето изобщо не те е напускало. Стои си на поста, златното, грижи се за теб дори когато не го виждаш и търпеливо дебне пролука, за да те огрее, стопли и усмихне.
В живота е същото. Нали и той е променлив като времето... Номерът е да не смъкваш небето си до надвисналото сиво. Да пускаш погледа ти да лети нагоре с птиците или напред с вярата. И винаги, винаги да помниш, че отвъд невол ите е светло и красиво. Защото колкото по-дълго се взираш в една неволя, толкова по-голяма ти се струва тя...
http://canadiangosling.wordpress.com/category/infinity/
В живота е същото. Нали и той е променлив като времето... Номерът е да не смъкваш небето си до надвисналото сиво. Да пускаш погледа ти да лети нагоре с птиците или напред с вярата. И винаги, винаги да помниш, че отвъд невол ите е светло и красиво. Защото колкото по-дълго се взираш в една неволя, толкова по-голяма ти се струва тя...
http://canadiangosling.wordpress.com/category/infinity/
Следващ постинг
Предишен постинг
