Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2018 10:28 - Детинщини
Автор: miasoul Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2433 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Късен сняг навява пухести коледни мисли в средата на март.

Рано-рано взимам сестра ти от детската, да му се порадва преди да е спрял. Цяла зима го чака, милата.

Тичаме двете из парка с разперени ръце – да ни накацат колкото може повече снежинки – и издишваме накъсани облачета смях.

Дежавю. Това вече съм го правила. С теб, в същия парк. Ти газеше в най-дълбокото бяло и вдигаше шум за трима. После се шлюпнахме по гръб в снега – задължителните зимни портрети в цял ръст, по които ти винаги мереше колко остава да ме настигнеш и все ти се виждаше много.

Тия три-четири пръхкави пръста снежец за портрет не стигат, но се оказват идеални за отпечатъци от ръце. Ха! За отливки на нослета също!

Бързо ни омръзва. Минаваме към лов на снежинки с уста и дегустиране на сняг от листенцата на храстите в парка.

Две момчета на твоите години минават покрай нас и се подхилкват. Може би си мислят „баси ненормалните”, а може би тайничко „и аз искам така, ама ще ми замине авторитета...” Може би нелепо щастливите ни физиономии ще се забият като трънче в петичките на мислите им и след две-триста метра, ако намерят местенце без свидетели, ще си позволят закратко да зарежат позата на почти-мъже и да се отдадат на безсрамна детинска радост.

Ти ако ни видиш отнякъде, сигурно ще поклатиш глава и ще кажеш само „луди”. Почна ли да се държа като дете, сякаш имаш нужда да навлечеш захвърлената ми кожа на родител. Ама знам ли, може и да ме изненадаш. Ти си си непредвидим.

Обичам снега! Обичам го и заради теб, заради нетърпението, с което го чакаше в зимите на твоето детство.

Прибираме се вкъщи с премръзнали, синкаво-червени ръце и снежинки по миглите.

Нахълтваме в стаята ти.

-        Вали сняг!

-       Бате, вали сняг! - викаме една през друга. Защо, да ни пита човек. Не може да не знаеш.

-        Знам – изръмжаваш равно иззад монитора. – Мразя сняг!

-        Защооо! Виж, погледни само колко е красиво! – дръпвам пердето.

Трепваш. Имам чувството, че като чуеш красиво, се свиваш като опарен. Твърде лигава дума е красиво. Не подхожда на мъж.

-        Да бе. После пак мокро, киша... Мразя киша.

Да намразиш снега заради кишата е като да намразиш раждането заради смъртта. Ама хайде да не драматизирам сега.

Гледам през прозореца. Вали. Факт. Снегът си върши своето и хич не му дреме, че някакви там глуповати, емоционално лабилни планетяни подчиняват настроенията си на метеорологични явления като него. Моята радост не го топли. Твоето нервничене му е през снежинките.

Моята радост обаче топли мен. А твоето мразя теб те изстудява. Втвърдява те, миличък...

Зяпам снежинките, опряла чело на прозореца в твоята стая, слушам безстрастното чаткане на пръстите ти по клавиатурата и си разсъждавам.

Ей го на, небето ръси прелест. Колко хубаво, че забелязах! Можех да я регистрирам като поредна статистическа подробност от деня и да продължа да се нося през нея, увита от прозрачната клетъчна мембрана на собствената ми реалност. Все по-прагматична и дебелокожа. Все по-избирателно пропусклива към нещата от света, които ме докосват. Прелест ли каза? Не се разсейвай, имаш график, грижи, отговорности.

График-грижи, график-грижи, отго-ворнос-ти...

Детинщини? Съзерцания? Какво ти става, другите виж, изоставаш!

График-грижи, леви-десни, ще-вървим...

Клетъчна идва от клетка.

Колко хубаво, че днес успях да я изхлузя!

По-често трябва да го правя. Да крача из Всичкото по сетива. Като дете.

Сестра ти още си го може. Големите не сме успели още да я цивилизоваме с опит, страхове и задължения. Личната ѝ реалност е тиха и топла, с цвят на приказка и вкус на гушкане.

А твоята каква е?

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miasoul
Категория: Изкуство
Прочетен: 120799
Постинги: 54
Коментари: 169
Гласове: 486
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930